fbpx
От Мария Малцева | 25.10.2023

Финансиране – каква е цената на капитала?

>Финансиране – каква е цената на капитала?

Осигуряването на капитала, необходим за младия бизнес, има своята цена. Понякога тя е парична, а понякога – нематериална, но винаги трябва да я платим.

Общо взето може да се каже, че има няколко възможни източника на капитал за прохождащия бизнес, а именно:

  • приходи: по-точно става дума за печалбата, т.е. това, което остава, когато от приход извадим разходите;
  • дял: притежание на част от компанията;
  • банков заем: пари от кредитна институция, които трябва да бъдат върнати обратно;
  • грант – безвъзмездна сума, осигурена от фонд или схема за подпомагане.

А какво би ни струвала всяка от тези възможности?

Приходи

Печалбата – тоест положителната разлика между приходи и разходи, е най-добрият източник на финансиране за който и да е бизнес. Ала при новостартиращите компании обикновено е нулева или дори с отрицателен знак – нужни са месеци и години, за да се стигне до момента на излизане на печалба. Малка е вероятността да можем да разчитаме на този източник на капитал още в самото начало.

Дял в компанията

Това е метод, предпочитан от повечето стартъпи. Ако успеят да убедят фонд за рисков капитал или индивидуален инвеститор да вложи парите си, младите фирми се задължават да осигурят дялово участие на този източник на първоначално финансиране.

Обичайно това е най-скъпият вид капитал. Предоставяме парче от своя бизнес – това означава да делим приходите и печалбите впоследствие. Ако при старта сме получили 100 хиляди парични единици финансиране в замяна на 10% дял, а след година нашият бизнес вече се оценява на 2 милиона (в същите парични единици), то ние ще дължим 200 хиляди парични единици – та това е двойно повече от първоначално полученото! Доста висока цена на финансирането, нали?

Така е, защото инвеститорите се стремят да получат най-висока стойност от вложението си. За тях важи неписаното правило, че от всички инвестиции, които направят, само малка част ще доведат до разгръщането на голям, успешен бизнес; да речем, от 10 финансирани стартъпа само два ще поемат по желаната траектория на развитие. Затова сумата, която трябва да се възвърне при инвеститора, трябва да е такава, че да покрие загубата му от останалите 8 проекта.

Банков заем

Банковият кредит изглежда доста по-евтин вариант от дяловото участие. В този случай няма нужда да подарим дял от своята фирма. Какъвто и да е процентът на лихвата, сумата на върнатите пари все пак ще е по-малка от дължимото в по-горния сценарий.

Недостатъкът на този подход е, че неизбежно трябва да изплатим дълга си към кредитната институция, безусловно. Когато бизнесът напредва, правилото е безпощадно – заемодателите получават своите пари преди акционерите!

За да се застраховат срещу риска да не си получат парите, кредитните институции обичайно очакват известна гаранция за успех на младия бизнес. Те може да изискват, например, да е отминал най-рисковият период за младата фирма, т.е. вече да е налице засрещането продукт-пазар, да са налице доказани канали за намиране на потребители.

Грант

Грантовите суми са много привлекателни, защото по същество са безплатни пари. Те не трябва да се връщат, на тях не се дължи нищо. Един от хубавите странични ефекти от получаването на грантова сума е това, че одобрената фирма има много по-голям шанс да получи зелена светлина и по други грантови схеми. Неудобството на грантовете е в това, че подготовката за кандидатстване е доста времеемка и ресурсоемка – нужно е справянето с огромно количество документация. От друга страна конкуренцията е голяма и шансът за успех е твърде малък, за да се разчита на него. Не на последно място повечето грантови схеми имат строги изисквания за това как ще се инвестират парите – ако все пак фирмата има късмета да получи финансиране, ръководството трябва много прецизно да следва първоначално представения план за разходването на парите.