UX дизайн? Та това е изследователска работа!

Някой бе казал, че в ада има специален казан – ама такъв, на който капакът не се отваря докрай – за онзи, който е измислил непремахваемите капачки на пластмасовите бутилки. Едва ли може да са по-неудобни, нали?

Погледнато от друга гледна точка, еко-изобретението с капачките е доказателство колко силно подценен е UX дизайнът. А той е преди всичко…. изследователска работа!

Когато дадена компания набира дизайнери, обикновено се явяват много хора, които си представят как правят дизайн на потребителски интерфейси (UI дизайн). Ала малцина имат идея от UX – от дизайн на потребителското преживяване. Именно когато тази изследователска работа не се върши – или пък остава неразбрана – се получават продукти, услуги или подобрения, които разочароват и отблъскват потребителя.

За да правим UX дизайн, най-важно е да разберем какво преживява нашият потребител/потребителка. Наричаме го още „персона“ – събирателен образ на нашия клиент с всичките му характеристики. Ние търсим да разберем през какво преминава нашата персона по пътя към продукта/услугата ни, за да можем да проектираме адекватно – без значение дали става дума за сандвич, обувка или смартфон-приложение.

Да работим като полеви изследовател– това е професията на UX дизайнера преди всичко. Когато прави своето UX изследване, той търси да разкрие мотивацията, поведението и нуждите на персоната – съзнателни и несъзнателни. Как? Чрез наблюдения и анализи. UX изследователят може да работи директно с потребителите в рамките на тестови сесии, да наблюдава отдалечено, да събира данни чрез дигитални инструменти, да провежда анкети.

В изследователската си работа UX специалистът използва всички възможни средства, които науката познава. Да, науката! Анкетните карти (въпросници) са най-познатият инструмент, но има и други. Например контекстовото интервю: този изследователски метод позволява на изследователя на UX да наблюдава персоната в естествената й среда, така че да разбере по-добре начина, по който потребителите вземат решения.

Фокус-групите са дискусионни сбирки с потребители, провеждани под модерация. Фокус-групите предоставят на изследователя на UX представа за нагласите, идеите и желанията на потребителите. Класически интервюта показват как действа конкретен индивид, за да се навлезе задълбочено в неговите желания, опит, нагласи. Тестовете за ползваемост пък разкриват проблемите и разочарованията, които персоната преживява, например при работата в даден сайт, чрез индивидуални сесии, при които потребителите изпълняват задачи, а изследователят изучава случващото се.

Също като академичните учени, UX изследователят използва и количествени, и качествени методи за проучване. Количествените дават някаква количествена представа – обикновено тук се борави с проценти. Например: какъв процент от хората, търсещи да си купят обувки, имат потребност да посетят и изпробват лично, за да вземат решение за покупка? Качествените методи обаче дават много повече стойност – това са например индивидуалните интервюта.

Както става видно, работата на UX дизайнера наподобява тази на учен от университетска лаборатория. Той провежда интервюта, прави статистики, дефинира и проверява хипотези. И като такъв той трябва да е способен изцяло да се абстрахира от сърцевината на продукта/услугата, която се предлага. Изследванията му търсят случващото се в отношенията клиент-продукт, но отвън навътре!

Нека си представим за момент един ресторант. Сервитьорът не прави храната, но той осигурява преживяването за потребителя. Клиентът не вижда кухнята, не знае съставките и оборудването; неговото преживяване зависи от сервитьора, от обгрижването, вниманието, услужливостта, ведростта. В кухнята може да работи най-добрият гурме-шеф, но ако сервитьорът е нацупен, няма да имаме приятно преживяване, нали?

Точно там, далеч от „кухнята“ на дадения продукт или услуга, се случва потребителското преживяване. Там търсим през какво преминава нашата „персона“, какви емоции изпитва, какви фактори провокират вземането на решенията – всичко, в т.ч. чакане, бързане, изнервяне, очакване за обратна връзка, комфорт на стола в чакалнята и др. Прилагаме различните изследователски методи, мъчейки се да представим преживяването, за да разберем какви са болките на потребителя – и какви са възможностите да ги решим. Тогава вече можем да оформим адекватно решение.

Това, поради което повечето дизайнери не се справят с UX дизайна, е склонността да вървят отвътре навън, да гравитират около сърцевината на продукта (например приложение) и от тази гледна точка да правят „обвивката“, с която ще общува потребителят. С други думи, мнозина са склонни да бъркат UI дизайн с UX дизайн.

Трябва да е ясно: UX дизайнът не е свързан с една точно определена система или с един бизнес. Той е свързан с човека! Във фокуса на вниманието е само и единствено човекът.

Точно на това ще се научат посещаващите академията GrowIT, изучавайки и различните изследователски методи, които професионалистите в UX дизайна използват. Във времената след пандемия и икономическа криза, нестабилни като подвижни пясъци, много бизнеси ще напреднат благодарение на факта, че предоставят висококачествено потребителско преживяване – затова професията на UX дизайнера ще е решаваща във всички сектори в идните години.