Франчайзингът също е път пред предприемача

Ще го чуете от мнозина – тези, които се заемат с франчайзингов бизнес, не били истински предприемачи. Истина ли е?

Привлекателността на франчайзинга привлича много предприемачи. Защо човек да стартира бизнес от нулата, като може да се възползва от доказана система и разпознаваема марка? Започването на франчайзинг-бизнес означава да се заловим с дейност, която е вече разработена, доказана, с готови маркетингови стратегии и куп налични ресурси.
Един момент!

Какво е франчайзинг?

Първо нека се разберем за какво става дума.
Франчайзингът е договорно партньорство. То позволява на франчайзополучателя да предлага услуги или продукти под името на вече съществуваща голяма компания – франчайзодател. В замяна франчайзополучателят обикновено плаща пари – и то доста: първоначална такса, лицензионни такси, процент от печалбата и разни други текущи задължения. В замяна получава достъп до фирмените знания, процеси, ресурси и търговски марки на франчайзодателя.

Защо пък да не е истински предприемач?!

Мнозина анализатори оспорват правото на хората, заели се с франчайзингов бизнес, да наричат себе си предприемачи. Тези пазарни наблюдатели са категорични, че предприемачът е човек, който започва с изцяло нова идея, изцяло нова концепция, изграждайки нов бизнес „от нулата“.

Е, добре, това са предприемачи. Но франчайзинговият модел също е вид предприемачество. Да не се заблуждаваме – франчайзът предлага известни ресурси наготово, вярно, но това никак не е гаранция за успех „на автопилот“. За предприемачите, които искат да започнат франчайз-договор, е също толкова важно да са проактивни, колкото и за другите, които започват нещо „от нула“. Провеждането на проучване на пазара, разбирането на тънкостите на договора за франчайзинг и оценката на първоначалните инвестиционни разходи са само върхът на айсберга.

Да, заемащият се с франчайзинг човек Е предприемач и бизнес-моделът ни най-малко не намалява неговия предприемачески дух! Да се заловиш с франчайз изисква дързост, смелост, че и набор от бизнес-умения. И макар че човек използва вече съществуващ бизнес-модел, той трябва да гради, да развива пазара, да проучва внимателно, да следи тенденции, да взема решения. С две думи, изправен е пред същите препятствия и възможности като другите предприемачи.

Дали само аз смятам така? Investopedia описва предприемача така:

„… човек, който, вместо да работи като служител, основава и управлява малък бизнес, поемайки всички рискове и ползи от начинанието. Предприемачът обикновено се разглежда като новатор, източник на нови идеи, стоки, услуги и бизнес/или процедури“.

Е, кое от тези не е вярно за започващия франчайзинг бизнес?!

Според друга бизнес-литература, добрият предприемач притежава следните качества:

• страст
• иновативност
• упоритост
• находчивост
• авантюристичен дух
• дисциплина

Ами да – и всеки, който започва франчайзингов бизнес, има нужда от тези качества!

Нюанси

Както вече стана очевидно, франчайзингополучателите СА предприемачи. Поемат риск. Започват ново начинание. Растат. Развиват пазар. Борят се с предизвикателствата.

Има обаче някои нюанси, когато става дума за франчайзинг. Не всички компании го правят еднакво. Някои франчайзодатели насърчават новия си партньор да е иновативен, изобретателен, да взема самостоятелно доста решения, да има свобода на действие. Други действат обратното. Те изискват да се следва стриктно тяхната система, техните практики, техните процедури – до абсолютно последния детайл, до буква. Е, това не дава много възможности човек да е креативен. Така че наистина някои марки са „анти-предприемачески“.

Защо да се залови човек с франчайзинг?

Има много причини, поради които предприемачът може да има интерес да започне франчайз бизнес. Ето някои от тях:

• По-лесно финансиране: кредиторите са по-склонни да финансират франчайз, тъй като фирмата вече има утвърдена история; за банките това означава по-малък риск от неизплащане на вложението;
• Утвърдена система: франчайзингът дава на предприемача изградена бизнес-система, която вече е заработила – „колелото се е затъркаляло“; това му спестява някои потенциални грешки, с каквито обичайно се сблъсква младият предприемач;
• Познаваемост на марката: корпоративният имидж е вече факт, брандът е познат, утвърден – а клиентите обикновено са по-склонни да купуват стоки и услуги, които са им познати;
• Обучение: повечето франчайзингодатели предоставят програма за обучение, която обикновено се провежда в техните корпоративни офиси, а може да осигуряват и допълнително обучение, което се провежда в реалната франчайз зона – новия бизнес – преди тържественото откриване; франчайзодателят се стреми да подготви своя нов партньор да управлява дейността, той самият има интерес от това;
• Поддръжка: предприемачът може да ползва известна помощ от франчайзодателя, след като започне новия бизнес – обикновено франчайзодателят има под ръка специализиран екип, който може да посети дадения район, за да организира обучение, консултации;
• Маркетинг и реклама: франчайзодателят обикновено разполага с рекламен фонд, който покрива разходите за маркетинг; нещо повече, даже се очаква франчайзополучателят да похарчи определена сума за промоция.

Последното, впрочем, е толкова съществено, че дори и да ги нямаше останалите удобства, възможността за подкрепа за маркетинг и реклама само по себе си е достатъчно голямо „рамо“, на което младият бизнес да се опре.

След всичко казано, дали пък няма и някои несгоди на този бизнес-модел?

Негативите при франчайзинг

Е да, всеки договор предполага взаимни задължения, които може и да не са приятни. Ето за какво става дума.

• Липса на пълна свобода: във франчайз-бизнеса човек трябва да следва стратегията и задачите, посочени от франчайзодателя; предприемачът може и да има собствени виждания за много от нещата, но далеч не всичко е допустимо;
• Цена: предприемачът дължи пари на компанията-първообраз – а на никого не е драго да дели трудно изкараните си приходи си с някого; понякога таксите се оказват по-високи от очакваното и много франчайзи начисляват прогресивни такси, които „изяждат“ доходите на франчайзополучателите;
• Потенциал за негативни имиджови ефекти: успехът на даден франчайз бизнес е пряко свързан с известността на франчайзодателя; ако нещо лошо се случи с голямата компания и нейният имидж се срине, предприемачът най-вероятно ще пострада също; докато бизнесът му е асоцииран с големия бранд, всеки миг може да донесе някоя „брадва“;
• Споделяне на печалбите: в световния франчайз-бизнес делът на печалбата може да варира между 20%-50% в зависимост от това колко и какви инвестиции е вложил франчайзодателят;
• Възможности за излизане: по всяка вероятност предприемачът един ден ще поиска да излезе от договорното споразумение – но понякога това е трудно изпълнимо. Франчайзите имат строги рамки, които са трудни за измъкване.