Хората в екипа – те са колеги, но не и служители

Ако потърсим из интернет информация за това какво отличава добрия бизнес-лидер от недобрия, ще видим куп изображения, които илюстрират едно и също: добрият лидер гребе в лодката редом с всички останали членове на екипа. Всички заедно теглят греблата, а той следи и за посоката.

Можем да мислим за това като за „парадокс на лидерството“: добрият ръководител всъщност по нищо не изглежда като важен шеф.

Криза за таланти

Някога, в едни по-стари времена, не беше необичайно някой да каже, че е работил 40 или 50 години в даден завод. Представяте ли си какво е да работиш 50 години една и съща работа в една и съща фирма?!

В онези времена не бе трудно да се намери служител за каквато и да е роля. Имаше и инженери, и архитекти, и механици, и оператори на поточни линии. Всеки, завършил дадено образование, имаше заетост. И работеше едно и също, по един и същи начин, често пъти – в едно и също предприятие – чак до пенсия.

Днес реалността е различна. Частният бизнес е в остра конкуренция. Технологиите променят реалността ежедневно. Постоянно се внедряват нови дигитални технологии за по-бърза, по-лесна и по-ефективна работа. Търговията вече не може без онлайн канали. Всяко производствено предприятие има вътрешна информационна система и е свързано с мрежите на доставчиците си. Дори и държавната администрация вече има много онлайн услуги.

Технологиите дават преднина и всеки бизнес иска да внедри най-новите системи в стремежа си да изпревари конкуренцията.

Еволюцията върви със страшно темпо. Това, което днес е хит, утре най-вероятно ще е старо. Същото важи и за уменията – това, което днес е актуално, утре неизбежно трябва да бъде надградено.

Оценяване на талантливите

В описаната реалност за всеки бизнес е важно да цени хората си. Те са „най-ценният актив“, по-скъп от всичко останало. Но как да покажем на талантливите хора колко ги ценим?

Възможността за работа от къщи вече се счита за удобство, което кадрите получават „по подразбиране“ в повечето фирми. Неограничените дни ваканция са друга екстра. Постоянното уверяване, че всеки в екипа е важен, и бонусните схеми са просто задължителни.

Но всичко това би имало дваж по-мощен ефект, когато главното действащо лице – основателят на компанията, нейният основен двигател и „шеф“ – успее да замени „аз“ с „ние“. Това означава да третира хората в екипа си не като служители, а като равни, като колеги.

Що е то служител?

Ако погледнем в кой да е речник дефиницията на понятието „служител“, ще прочетем, че това е „някой, който е нает от друг, обикновено срещу надница или заплата, на позиция под изпълнително ниво“. Тук ключовите думи са „нает“ и „под“. Усещането е, че служителят работи за компанията, като едно от нейните „зъбчета в колелото“, а не работи в компанията, на базата на равнопоставеност със своите колеги.

Служителят е подчинен. Той е „под“ тези с управленски „чин“ – намира се по-ниско в йерархията на организацията, подлежи на управление.

Мнозина от нас някога са били служители и знаем това чувство на ръководство. Всеки служител си има длъжностна характеристика. Той трябва да изпълнява определени задължения, забранено му е да прави дадени неща, спазва определено работно време, периодично се отчита пред шефа си. Служителят е „на позиция“, досущ като гайка или болт в голяма машина; той заема своето предопределено място и върши точно това, което се иска от него, нищо повече.

Не е служител, а е колега

Практиката показва, че в успешните новостартиращи компании няма йерархия, няма разделение на шефове и служители.

Разбира се, че има лидер – и той е човекът, натоварен с малко повече отговорности от останалите; но видимо той не стои „над“ тях. Лидерът работи успоредно с хората в екипа. Той е гребец, който гребе в лодката наравно с другите, следейки и за посоката, за да стигнат всички до заветната цел.

В успешните новостартиращи организации никой в екипа не е „служител“. Всеки е „колега“.

Няма възлагане на задачи – вместо това има предлагане на възможности.

Няма нареждания – има насоки и подкрепа.

И думите са важни

Самият избор на думите, които използваме в ежедневието си, има значение за формирането и затвърждаването на чувството за равнопоставеност на членовете на екипа. Именно затова е добре лидерът да замени „аз“ с „ние“.

Ако основателят на новото начинание иска да създаде атмосфера на единство и равностойност за всички колеги, той следва да избягва всички термини, които внушават наличието йерархия, на власт и подчинение – такива като „шеф“, „мениджър“, „лидер“, „ръководител“, директор“, наред с „работник“, „служител“ „изпълнител“ и подобни.

Резултатът – мотивация и лоялност

Чувството за равнопоставеност създава у колегите усещането, че са ценени високо. Когато в стартиращата фирма всеки получава уважение и висока оценка, той добива устрем, иска да работи, да преследва и постигне целите си. Мотивиран е – неговата значимост и уважението са неговото „ракетно гориво“.

Наред с мотивацията расте и чувството за удовлетворение. Заедно тези фактори създават атмосфера в екипа, която поражда лоялност.

Това са неща, които в голямата фирма почти неизбежно се изгубват. Можем да ги видим само в стартъп културата.

Затова най-добре е да изтрием от речника си думите „шеф“ и „служител“. Нека всеки в офиса да е човек, колега, член на екипа, експерт – равностоен, уважаван партньор в начинанието.